На 22 октомври рожден ден има Катрин Деньов
Катрин Деньов (на френски: Catherine Deneuve, [katʁin dəˈnœv]) е френска актриса.
Смятана за един от най-видните знаци освен на френското кино, само че и на френските просвета и обноски, Деньов придобива интернационална известност през 60-те години на XX век с филмите „ Шербурските чадъри “ и „ Госпожиците от Рошфор “ на Жак Деми, и „ Дневна хубавица “ на Луис Бунюел.
Двукратна носителка на националната кино премия на Франция „ Сезар “ – за функциите си в „ Последното метро “ на режисьора Франсоа Трюфо през 1981 година, и в „ Индокитай “ на Режис Варние през 1993 година, за която е номинирана и за Оскар в категорията „ най-хубава актриса “.
Биография
Катрин Дорлеак, както е същинското ѝ име, е родена на 22 октомври 1943 година в Париж в фамилията на актьорите Морис Дорлеак и Рене Симоно (родена Жана Рене Деньов). Дебютира едвам на 13-годишна възраст във кино лентата „ Ученички “. По време на работата си в киното тя приема моминската фамилия на майка си за своя – Деньов (Deneuve), и я употребява за да се разграничи от по-възрастната си сестра, Франсоаз Дорлеак, по-известната в оня миг, която гради кариера с бащиното си име.
Кариера
Филмът, който носи известност на Катрин Деньов, е мюзикълът на Жак Деми от 1964 година „ Шербурските чадъри “, който я извежда до нови водещи функции, във кино лентата на Роман Полански – „ Отблъскване “, както и в класиката на Луис Бунюел „ Дневна хубавица “.
През 70-те години, редом с френското и американското, стартира да се снима и в италианското кино, работейки с режисьори от ранга на Марко Ферери, Мауро Болонини и Марио Моничели и партнирайки си със звезди като Марчело Мастрояни и Джанкарло Джанини.
През 1981 година се снима и в първия си филм с режисьора Андре Тешине, който и до през днешния ден тя показва като неин любимец за фотоси. Сътрудничеството сред двамата продължава през годините, като досега Катрин Денов извършва основната роля в 8 кино лентата на Тешине.
През последните две десетилетия Деньов продължава да получава основни функции в обилни продукции и да основава продължителни съдействия с режисьори като Еманюел Берко, Франсоа Озон, Леа Доменак и други Сред най-забележителните филми с нейно присъединяване от този интервал са „ Трофейна брачна половинка “ на Озон, „ Съвсем нов завет “ на Жако Ван Дормаел, „ Акушерката “ на Мартен Прово, „ Жената на президента “ на Доменак.




